Грандиозният проект Нов път на коприната не е самоцел, нито хуманитарна

Грандиозният план " Нов път на коприната "  не е самоцел, нито филантропична стратегия за помощ. Целта на Китай е ясна - да прекърши превъзходството на Съединени американски щати в свободния свят. Това ще се отрази съществено и на всички в Европа.

Коментар на Александър Гьорлах

Китайският план за „ Новия път на коприната “, който се води под името „ Един пояс, веднъж “, породи като най-грандиозната и амбициозна инфраструктурна стратегия, позната до момента. До момента над 100 страни от четири континента към този момент се включиха в кредитната линия, посредством която Китайската национална република финансира пътища, жп-линии, пристанища и електроцентрали.

Тази стратегия обаче преследва не една, а две цели. „ Новият път на коприната “ от една страна ще свърже структурно слабия китайски запад с богатите крайбрежни провинции. От град Синян в провинция Цинхай в западна посока ще бъде прокарана нова жп-линия през Казахстан към Европа.

Целта не е единствено икономическа

Втората цел е световна. Условията за отпущането на заемите Китай уговаря с всяка страна поотделно и държи в секрети договорите. Страните и плановете, върху които се концентрира Пекин, явно не са определени по чисто стопански критерии – основна роля играят геополитическите съображения.
Редакцията предлага
Си Дзинпин сътвори целия план през 2013 – първата година от неговото президентство. Още тогава беше ясно, че, а концепцията е Китай да откри натоварен политически, културен и учебен продан със страните по продължение на „ Пътя на коприната “.

Няколко страни даже в този миг към този момент не са в положение да изплащат заемите, които Китай им е отпуснал по чисто политически претекстове. Шри Ланка да вземем за пример се принуди да отстъпи на Китай за цели 99 години пристанищния план Хамбантота дружно със самото пристанище и прилежащите му терени. По историческа подигравка, таман сходен тип дълготрайни контракти за аренда преди време бяха наложени на самия Китай от европейските колониални сили – по този начин Англия получи Хонконг „ чартърен “ за цели 99 години. Сега самият Китай се е засилил да става нова колониална мощ и работи в сходство с тези свои упоритости. Пристанището в Шри Ланка, което – естествено – може да се употребява и за военни цели, се намира покрай Индия, най-многолюдната народна власт на света и в това време върл съперник и съперник на Китай.

С най-големия зложелател на Индия, Пакистан, Китайската национална република също поддържа доста положителни връзки. Пакистан е признателен за прокарания към страната кулоар в границите на „ Един пояс, веднъж “ и се афишира за „ брат на Китай “, поддържайки политическите начинания на Пекин на интернационалната сцена. Китайският юан даже беше въведен като публично разплащателно средство в Пакистан, наедно с $.

Нова архитектура за сигурност по усета на Китай

Всичко това приближава Китай с още една крачка към задачата му: да прекърши превъзходството на Съединени американски щати в целия либерален и свободен свят. Ако Пекин в действителност успее посредством „ Един пояс, веднъж “ да построи по собствен усет нова архитектура на сигурността в света, това ще има съществени последици и за Европа, и за Германия.

В самата Европа. Изброените страни малко по малко се нагаждат към китайската политика и към този момент не осъждат нарушаванията на човешките права в Народната република.

Когато приказва за своята визия за бъдещето на Китай, Си Дзинпин постоянно употребява изрази като „ китайска фантазия “ и „ подмладяването на китайската нация “. Още през 2013 година официозът „ Женмин Жибао “ изясни какво се крие зад една от тези формулировки: „ Китайската фантазия – това е Комунистическата партия. “ В Китай всичко се подчинява на партийното владичество – и политиката, и стопанската система, само че най-много законите и тяхното използване.

В свободния свят има разнообразни възгледи за изворите на правото, които през столетията са се помирили между тях. Според тях, правото произлиза от Бога, от природата, от човешкия разсъдък и от волята на гласоподавателите. В Китай правото произлиза от партията, от партията и отново от партията. Тъкмо този светоглед в този момент потегля да завзема света по „ Новия път на коприната “.

Защо светът не може да остане многополюсен

Александър Гьорлах

В своята фамозна книга „ Сблъсъкът на цивилизациите “ Самюъл Хънтингтън разказа зараждащия нов свят като сцена, където работят разнообразни властови центрове, които в състезание между тях пораждат нещо като баланс на силите. Хънтингтън смяташе и вселената Китай за един от тези могъщи културни средоточия.

Този мироглед споделяха и споделят доста от дейците на политическата сцена, които обаче не помнят едно: Китай е толкоз огромен и стопански толкоз мощен, че не може непринудено да одобри ролята на едно от средоточията, той просто желае да бъде единственият център на господство. Ето за какво в средносрочна вероятност няма по какъв начин да се удържи моделът на един многополюсен свят.

*Александър Гьорлах е старши теоретичен помощник в Съвета по нравственос на интернационалните връзки " Карнеги " и водещ откривател в Института за вяра и интернационалните проучвания към Университета в Кеймбридж. Преподавал е в Тайван и Хонконг.